Радослав Апостолов: Най-ценното в цялата ми работа е предаването на самата „зараза”, наречена салса.

От  | 

зала за танци

Радослав Апостолов е роден през 1980 г. в гр. София. Танците открива на 19-годишна възраст и около година успешно ги съчетава с каскадите. След това решава да им се посвети изцяло и вече 13 години не спира да танцува. Инструктор по салса е над 12 години. Историята на Red Salsa Team започва през далечната 2002 година. След дългогодишна професионална подготовка като спортист и танцьор, Радослав Апостолов (по-известен на всички като Радо), решава да създаде своя школа по салса. Принципът на работа трябва да е само един – всички в нея много да се забавляват. Освен това тя трябва да е различна от вече съществуващите школи. С какво – с индивидуалния подход и личното отношение към всеки ученик в нея – нещо безвъзвратно загубено в големия град.

Аз Танцувам: Каква беше първата ти среща със салсата?

Радо: Не си спомням точната година, но мисля че беше или 1999, или 2000 година. Тогава работех като каскадьор и с каскадьорската група бяхме на хижа Острица на Витоша по случай 8 декември. Там видях Мигел Родригес да танцува кюбан салса. С брат ми се запалихме и решихме, че трябва и ние да се научим. Ходихме 3-4 месеца в школата на Памбос, а после при Мигел Родригес, който беше помощник-инструктор при Памбос и той водеше съботно-неделни уроци в една зала на Раковска. Всички най-напреднали ученици от Памбос ходехме при него. Той преподаваше толкова, колкото може да попие ученика.

Аз Танцувам: Ти в началото с кюбан ли си започнал?

Радо: Да с кюбан, тогава имаше само кюбан. (смее се) Броеше се 1,2,3…1,2,3…1,2,3, като на второто 1 е 5,6,7! Имаше само кюбан и тогава можеше да минеш всички нива за около 6-7 месеца и да си един от най-добрите.

Аз Танцувам: Сега не става ли за 6-7 месеца да си един от най-добрите?

Радо: Сега не е възможно. Има все повече стилове, ежедневието на хората е по-запълнено и могат да отдават все по-малко време на танците. Възрастовата граница на хората, които ходят на салса, се вдигна. Преди имаше хора, които бяха на по 16 години, които първо, че попиват много бързо, втори и трето имат много свободно време и са в тази възраст, в която се нуждаят от контакти с противоположния пол. Всичките тези фактори направиха така, че по това време излязоха много добри ученици.

Аз Танцувам:: Не ли основното желанието, за да се научиш?

Радо: Като цяло желанието си отиде от хората, защото в началото беше много по-екзотично, по-непознато, а сега всеки има по един познат, който е танцувал салса. Общо взето реакцията е „А, салса, аз това го знам!”

Аз Танцувам: Според мен това отношение идва и от самата салса среда?

Радо: Хората, които ходят при мен на уроци, защото аз не знам какво е по другите школи, много малко се интересуват от салса средата. Не ги интересуват фестивали. Само най-напредналата ми група ходят на парти и то веднъж седмично и те ходят на тяхното си парти. Много рядко танцуват с непознат партньор. Както всичко се променя, така нещата се промениха и в салсата. Не мога да кажа, че промяната е надолу, но едно време салсата беше приоритет в живота на хората, а сега не е така. Сега 2 пъти седмично могат и да пропуснат, защото в ежедневието ни има толкова много грижи. Салсата минава някак си на заден план. Проблемът не е финансов, по скоро е чисто емоционален. Работодателите ги изстискват и те идват напълно изтощени на уроци.

Аз Танцувам: Салсата не те ли откъсва от това ежедневие? Не те ли кара да забравиш, да се отпуснеш и да танцуваш?

Радо: Преди, когато се обърнеш, виждаш 20 човека, които се забавляват и са готови да дадат последната си капка енергия за деня, за да танцуват салса. А сега не е точно така. Сега като че ли всички се пестят и очакват да се научат, без да дадат от себе си – време, желание, отношение. Просто да получат това умение наготово. В общи линии на инструкторите им е доста трудно емоционално, защото преподаването е двустранен процес и когато ти дадеш от себе си, а нищо не ти се връща, си даваш сметка, че нещата няма да се получат.

Аз Танцувам: Имаш ли си любими ученици?

Радо: Имам, но в миналото (смее се с глас)! Мога да кажа, че аз не съм от инструкторите, които имат фаворити. В моите очи всички ученици равни.

Аз Танцувам: Ако не се занимаваше със салса, ако не си изкарваше прехраната от танци, с какво щеше да се занимаваш?

Радо: Предполагам, че щях да готвя и от гледна точна на това, че от дълги години съм отвикнал да работя за някой друг, най-вероятно бих се отдал на нещо свое. За спорт вече не ставам, ветеран съм за всички спортове. Предполагам, че бих готвил.

Аз Танцувам: Но все пак си избрал салсата пред всичко останало?!

Радо: Да, имах много варианти, но се отказах от всичко с идеята да танцувам салса. Мечтата ми е била винаги да уча хората на спорт, на някаква двигателна култура. Да създам място, в което да преподавам.

Аз Танцувам: Опиши салсата с 3 думи?

Радо: Ежедневие, страст и третото май ми избяга.

Аз Танцувам: Трето няма?

Радо: Трето май няма, липсва!

Аз Танцувам: Как тогава съчетаваш двете неща? Това означава ли, че си ежедневно страстен или че си скучен в страстта?

Радо: Може би и двете. Предполагам, че понякога се вижда апатия в това, което правя. Но аз си давам сметка, че аз съм си го избрал и никога не съм съжалявал. Ако предположим, че имам нормална работа и ставам сутрин, пия кафе, работя до 5 и след това се виждам с приятели…Ако това се случи утре и мога да го правя, няма да бъда щастлив. Това, което правя сега, ми харесва много. От всичко, свързано със салсата, най-голямата ми страст остана преподаването, не самото танцуване. Това да показвам на някой, който не умее да танцува, как да го прави и да извличам максимума от него.

Аз Танцувам: В тази връзка, трудно ли е да преподаваш?

Радо: Не, за мен не трудно. Давам си сметка, че много съм дал от себе си в залите, в които съм преподавал, но и много съм взел от хората, които съм научил. Самите инструктори в България вдигнаха нивото си чрез хората, които бяха зад тях и се учеха. Аз никога нямаше да се науча на Ел-Ей, ако не бях започнал да го преподавам.

Аз Танцувам: Всъщност ти си ходил на уроци по кюбан, а Ел-Ей си научил сам?

Радо: Мисля, че от старата гилдия инструктори всеки един е така. Единствено кюбана беше преподаван на инструкторите в България, даже мога да кажа кои са. Новите инструктори са научени на готово на On1, On2, cha cha cha, bachata и т.н.

Аз Танцувам: Ти си един от инструкторите, който измислят фигури и стъпки, които са много соушъл и са много удобни за дамата, макар и да изглеждат доста засукани и сложни!

Радо: Хмм, не знаех, че е така за дамата (смее се). Школата се слави със създаването на кавалери, макар че не малко добри дами са излезли от тук.

Red Salsa Team

Аз Танцувам: Конкурентен ли си и състезателна натура ли си?

Радо: Да, но не в салсата. Тя няма състезателен характер, там няма по-добър или по-лош, всички сме различни. А в спортовете, които играя, задължително ги играя за победа. Въпреки че съм участвал в салса състезания и много съм искал да победя. Но това мина много бързо, защото салсата се различава, в нея няма правила, не може да бъдеш оценен, не може някой да каже, че ти си по-добър от друг или обратното. Винаги ще има две мнения и по тази причина няма стандарти и затова се отказах от състезателния характер на салсата. Ние бяхме от хората, които организираха едни от първите салса състезания. Първото състезание е направено от Алекс и Фло в Спартакус, 2004 година. Имаше 600-700 души, една част от тях останаха отвън, не успяха да влязат. След това направихме едно общо състезание 3-4 школи. Това ми беше последният опит със състезанията по салса, защото тогава като организатор видях по какъв начин се организират оценките и не ми хареса.

Аз Танцувам: Има ли нещо нечестно, има ли фаворити?

Радо: Има нечестност и има фаворити. Не се знаеше 100% кой ще е първи, но може и да са се усъвършенствали тези, които ги организират и сега да се знае 100% кой ще е първи. Тогава на пук на системата, защото видях при самия инструктаж на съдиите, че имаше насочване и договаряне, лично на моята двойка им писах оценка 2 по десетобалната система за музика, защото музиката им не беше салса. В последствие същата двойка се класира като двойка на публиката и на финала на фестивала си смени песента и отвя конкуренцията. Така че тази оценка 2 е била като катализатор за тях.

Аз Танцувам: Ти си направил 5 хореографии, които дори и сега са доста атрактивни. Защо спря да правиш хореографии?

Радо: Това е може би най-трудният въпрос, който ще ми зададеш. Когато човек вложи от себе си, за да създаде продукт и след това този продукт се разпадне, защото той има слаби звена в него, е много трудно да започнеш отначало. Също мисля, че не си струва да правя хореографии за тази салса среда, защото на нас ни е заложено да критикуваме и да търсим лошото в това, което прави някой. А в една зала, щом някой танцува на сцена, би трябвало да има само аплодисменти. Може би това е проява на силен характер – да чуеш „Уууууу” и да останеш безразличен, само че аз се изнервям. Бих танцувал на сцена само в чужбина, в България повече не бих танцувал.

Аз Танцувам: И все пак да правиш хореографии?

Радо: Аз правя хореографии за моите ученици. Мисля, че колегите ми са попаднали в капана на егото си: да правят нещо, защото те имат потребност от това. Аз мисля че хореографии трябва да се правят за публиката.

Аз Танцувам: Все пак да правиш хореография не ли някакво вътрешно предизвикателство за теб?. Да наместиш елементите в музиката, да изчистиш движенията в танца или е твърде енергоемко?

Радо: Аз не съм спрял да правя това, което казваш: да намествам елементите в музиката, да търся логиката в танца, да е красиво и за мъжа, и за жената, но просто не го правя на сцена. Мога много неща да покажа, дори с партньорката ми Нора може цяла песен да правим само футуърк, който би бил един пърформънс, в които няма да се хващаме за ръце.

Аз Танцувам: Откъде си черпил вдъхновение за твоите хореографии, какво те инспирира?

Радо: Първото, за което се сещам, е “Tropical Gem”. В салсата достигат съвършенството, което аз си представям, че трябва да е една група на сцена, защото аз съм работил почти само с група. Имам 1-2 излизания с първата ми партньорка  след това много исках да направя група. За мен да се занимаваш със салса няма смисъл, ако не можеш да предадеш на други хора това, което изпитваш. Най-ценното в цялата ми работа е предаването на самата „зараза”, наречена салса. Дори да не успешно да предадеш точното движение, достатъчно е да видиш в очите на човека срещу теб, че го е разбрал и че и той го иска.  Та… Мисля, че Тропикал Джем. Много клипове гледах. Те са първите, който видях да танцуват по-различно, по заразяващ начин.

Аз Танцувам: Не ти ли липсват участията на сцена, адреналина?

Радо: Не, не ми липсват! Адреналинът си го взимам от футбола. Ходя често да играя (смее се). Давам си сметка, че не ми трябва толкова много адреналин. Пример за това е, че преди 5-6 години бих скочил с бънджи без да се замислям, а сега не бих го направил за нищо на света. Нямам нужда от адреналин. Много по-добре ми е да съм спокоен, преди много се нервирах. Непрекъсната надпревара, спортният хъс ме правеха доста нервен. Сега не е така. Дори в шофирането не се изнервям, отстъпвам (смее се).

Аз Танцувам: Не псуваш, докато шофираш?

Радо: Псувам, но смирено (смее се)

Аз Танцувам: За да да станеш много добър салса танцьор, ти какво препоръчваш? Да имаш един постоянен партньор или да ги сменяш?

Радо: Няма точна рецепта за това. Различните танцьори по различен начин са достигнали високо ниво. Трябва постоянство сам за себе си, да изискваш от себе си. Първата ти работа е да застанеш сам пред огледалото, защото е много по лесно с партньор да постигнеш удоволствие от танцуването и да си мислиш, че се справяш добре. Защото не се гледаш в огледалото, а гледаш партньора и тогава се получават по-лесно нещата. Когато си сам срещу огледалото е много по-трудно. Това е като да пееш и да чуваш собственият си глас. Когато пееш в дует, дали другият е изкривил нещо или ти, няма значение; вие се компенсирате. Да застанеш сам пред огледалото, да наблюдаваш лошите си движения и да се опитваш да ги подобриш до момент, в който да започнат да ти харесват, защото наистина са по-добри, а не да се получи изкривяване на възприятията ти.

Аз Танцувам: Не мислиш, че това да излизаш на сцена и да си известен, е свързано с това да идват все повече нови хора в твоята школа? Една част от хората така си избират школите!

Радо: Това само може да означава, че чалгата навлиза с пълна сила в салата. Което е доста тъжно и ако това е цената, която школата трябва да плати, защото не излизам на сцена, ОК. Ако няма хора, които не виждат защо трябва да се учат при мен, тогава те не заслужават да идват при мен. Ако сцената е единственото нещо, което трябва да им покаже какво искат, това означава, че нямат нужда от инструктор като мен. Хората, които идват в тази зала, заслужават инструктора си и той заслужава учениците си. Никой от моите ученици не ми задава въпроса: „Защо не излизаш на сцена?” Този въпрос ми е задаван преди. Това, което съм направил като хореографии, е останало в миналото. По някакъв начин е повишило нивото на салсата в България. Аз съм дал много на тези среди и те са ми дали много, но, но за момента предпочитам да стоя в страни.

Аз Танцувам: Защо страниш от салса средите?

Радо: Не харесвам салса средите! Основното нещо е, че като човек, които създава семейство, не мисля, че ходенето по партита и танцуването с различни партньорки ще спомогне за това семейство! Не смятам, че цената е да ходя на партита, защото това ми е работата. Ако това беше наложително бих си сменил работата.

Аз Танцувам: Да, но все пак салсата ти доставя удоволствие?

Радо: Да, доставя ми, но аз си взимам всичко от преподаването. Когато човек предозира, вече не е полезно.

Аз Танцувам: Ти слушаш ли салса?

Радо: Не. Спомням си, че преди 6-7 години имах диск в колата си и слушах само това. Исках по някакъв начин да запозная хората с тази музика. Сега не слушам салса.

Аз Танцувам: Какво слушаш в колата си?

Радо: Дарик Радио, там пускат всичко. Чалга не слушам. Преди няколко години бях готов да твърдя, че чалгата е един много добър продукт от гледна точка на цялостна продукция, визия, клипове и т.н., но изкривяването в младото поколение ме отказа от тази идея. Приемат всичко буквално и не могат да отсеят това, което може да им бъде полезно.

Аз Танцувам: Може би последен въпрос! Какво представлява един урок при теб?

Радо: Моята задача като инструктор е да дам възможност на всеки един човек, който идва на урок при мен, да вдигне нивото си, колкото желае той. Ако искаш да научиш малко повече от другите имаш тази възможност. Политиката на школата е всеки да се почувства добре, след като е бил на урок.

Аз Танцувам: Какво е Red Salsa Team?

Радо: Единственото нещо което съм създал от сърце. Моята цел беше RST да навърши 10 години. Ще продължа да работя и това е най-скъпото нещо което съм направил.

Red Salsa Team Website: www.redsalsateam.info 

НЯМАТЕ УЕБСАЙТ НА ВАШИЯ БИЗНЕС? НИЕ МОЖЕМ ДА ВИ ПОМОГНЕМ.

изработка на сайт

Хареса ли ти?

It's all about emotion!

1 Comment

  1. Maria

    01/03/2013 at 2:21 pm

    Супер, салсата, ми е един от най-любимите танци!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *